1998-1999
Свързочно поделение Пловдив (ВСИ) - учебен център
Танковата бригада в Казанлък - дежурен радист

Братово под.32470-ПВО през периода 1989-1991г.

НШЗО "Хр. Ботев" - Плевен, 1975 - 1976 г., сапьорна рота. Май до сега друг сапьор не се е показал?
Втората година за малко във Варна - обучаване на новобранци до клетвата. После в едно поделение някъде из Тетевенските гори... Бил съм и на няколко запаса - все в Свищов. От поне 7-8 години май са ме забравили и мен.

Е има и един с малко по-голям експириънс: :mrgreen:
1. Пет години курсант във ВВУАПВО "П. Волов"- Шумен ПВО-ЗРВ/с/ 1985-1990г.
2. Три години старши техник в под. ...... в Пловдив 1990-1993г.
3. Седем години асистент, докторант/аспирант/, старши асистент във ВВУАПВО "П. Волов"- Шумен 1993-2000г.
4. Военна академия "Г. С. Раковски" - София - Випуск 2003г.
5. От три години в под. ...... /с две думи - грижим се за чистото небе на София "спете споко софиянци " и около 1/3 от България/

Това какво е била казармата на времето и сега - мисля, че има огромна разлика. Професионална армия - твърдо "ЗА", но без "кадрови войници" които не са виждали устав и не знаят званията в армията, а се обръщат към мен с "Началник, ..." - това са "деца", които са дошли в армията само заради заплатата. Едва ли вината е само в тях - виновна е цялата ни система - на набиране на кадрови военнослужещи като цяло :evil: - дълга тема .
Престиж на военната професия: Давам следния пример - всеки да си прави изводите сам: При кандидатстването ми за Военното училище 1985г. имаше 8-10 човека кандидати за едно място, а в периода 1995-1998г. се стигаше до преразглеждане на изпитните работи по математика за да може да се пише среден /3/ и да се запълнят бройките на курсантите :cry: :evil: :mrgreen: . В никакъв случай не искам да слагам всички влезли във Военно училище в този период под общ знаменател - опазил ме господ - това е само "статистика".

В момента около 50% от състава с който служим са "колежки" и повечето от тях се справят перфектно със задачите си!
Темата е дълга за дискусия - "жените в армията" - затова спирам до тук.
Толкова от мен! Надявам се да не съм засегнал никого - мир и любов - както и дано не бъда "оплют тотално" за изказаното лично мнение :mrgreen: .

Враня , бичех си караули по посолствата ... 2002 началото :twisted:

Еееее, биеш ме

През 1997 и пред мен стоеше дилемата - академия + още 10 години договор за служене или напускане веднага понеже получих неустоимо предложение
Е, не устоях И по важното - след почти 10 години смятам че не съм сбъркал ...

Ето още едно предимство на казармата - едва ли има човек който не би се зарадвал на 10 годишен договор със сериозен работодател

Щръклево Русе ВВС после Доброславци София 1999-2000г.

две години -- от 84 до 86 -- изкарах на един баир до Бистрица, при положение, че съм от София.
Свързочни войски. Полагане на лек и тежък кабел. Телеграф.

Виждам сродни души във форума:
1. От 1986-1991 г. курсант във ВВУАПВО "П. Волов" - Шумен АИР и ГФК.
2. От 1991-1994 г. к-р на метеорологичен взвод в под 24200Д
Уволних се през 1994 г. по мое желание, като подадох рапорт, а получих заповед за дисциплинарно уволнение - такъв беше тогава редът. Сега се чудят как да съкратят състава.

1998-1999г.5-та застава ХАЛА-с.Калотино...бичене по вишките и на кльоно:)

Тъй като гледам май аз съм единствения от Морските. Бях в периода 03.1995-09.1996 във Военноморска база "Атия". Поделение 36860. Две лета живот- плаж, рапани и рускини.

Поделението в местноста Бяла Черкава над Пловдив - по-скоро до с. Ситово, към бригадата в с. Труд. Много сняг и студ, ама и картофи и гъби. Както се сещате поделението е секретно, нищо че половин Пловдив знаеше за какво ставаше дума. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: Служил съм март 1995 - април 1996.

Eeeeee най - накрая се появи някой от ВВУАПВО.
10 месеца бях там домакински взвод ( артелна) с основна специалност вещеви склад, еххх какви времена бяха , що пиене издънки и карцери имаше. Ех хвана ме носталгията мамка му. Голям кеф беше всяка вечер мъртви от пиене, само дето парички нямаше достатъчно.

Носталгия, нали? Аз нали затова пуснах темата... Никога не съм и предполагал тогава, че някога ще изпитвам такова чувство точно пък към казармата... но то е повече заради хората, не заради армията.
С повечето не сме се виждали от уволнението...

До клетва в Долна Митрополия, после в Божурище - ПВО и лек лавкаджия!!!