Стилиян: Стоичков не ме обича от години
17.10.2006 19:06
"Ей, пияницо, тичай бе!" Така се обърнал националният селекционер Христо Стоичков към Здравко Лазаров-Електричката по време на мача срещу Люксембург миналия четвъртък.

Признанието е на бившия капитан Стилиян Петров, който ден след победата с 1:0 над тима от Великото херцогство обяви със специална декларация до българските медии, че се отказва от националния отбор. Стенли категорично заяви пред цяла България и пред цял свят, че няма да се върне в отбора, докато треньор е Христо Стоичков.

Моментите, които са предизвикали Стилиян да вземе това решение, халфът на Астън Вила разкрива в интервю пред българското издание на "Дон Балон". Предлагаме ви част от него.

- В медиите се писа, че си казал на Стоичков “Ти си двуличник, аз повече за теб няма да играя”. Това ли е?

- Щом е изтекла информация, аз не мога да я отричам. Малко ли е това? На мен ако ми кажат “двуличнико, аз бях до тук”, ще ми стане ясно всичко и ще се замисля кога съм бил с едното лице, кога с другото, какво съм наранил или обидил въпросния човек или пък други хора.

- А кои са двете лица на Стоичков?

- Ето най-пресния пример. Аз му казвам лично, че се махам, а той при пристигането в София твърди, че не знае нищо официално, а само чувал слухове и догадки. Слух и догадка ли е това да ти кажат в очите нещо? Ако беше само с едно лице, Стоичков щеше да признае пред журналистите: Да, той ми каза това и това. Всъщност цяло чудо е, че той се спря пред чакащите го на летището в София.

А вие, журналистите, не виждате ли двете лица? Веднъж се обръща към вас с “цървули, махайте се”, а друг път на пресконференция преди важен мач е мил и драг и “дайте да дадеме, хайде да осигурим спокойствие на момчетата, нека заедно да вървим напред”. А какво значи заедно? Ако искаш да сте заедно, бъди цървул заедно с другите цървули или приятел с другите приятели.

Никога не съм казвал на някого, че е платен журналист, както Стоичков каза на Сашо Диков. Вероятно след това му е казал “абе, Саше, приятелю...”. Преди време пък изрита журналист на пистата на стадион “Васил Левски”. Ето това е другото лице. Същото е и отношението с публиката. Един път бута дете, което го моли за автограф, мята си демонстративно фланелката, а после иска подкрепа. Е, хайде да прогледнем и да спрем да се правим на слепи.

- Вярно ли е, че Христо Стоичков е викал към Здравко Лазаров “пияницо, тичай бе”?

- Точно тогава аз вече реших, че това е краят! Случи се някъде около 30-ата минута на мача с Люксембург. Но признавам, че от този момент нататък аз вече бях само тялом на терена. И като че ли всичко натрупано в мен изригна с пълна сила и аз реших, че съм до тук.

- А защо не каза, че се махаш веднага след мача?

- Все пак реших емоцията да отмине, да се приберем в хотела да видя дали ще ми мине. И на вечерята в ресторанта казах ва всички, че им пожелавам успех с националния отбор, но без мен. Мисля, че вече е ясно какво се случи от там нататък. На всички това им бе като гръм от ясно небе. После се появи Стоичков, повторих го и на него. Няма слухове и догадки, всичко му казах в очите.

- За да прелее една чаша, трябва да има съдържание и под гърлото на чашата. Какво е то? Какво се е натрупало там?

- Вижте, според мен Христо Стоичков не ме обича още от времето, когато играехме заедно в ЦСКА и националния отбор. Тогава споделях това си мнение с много хора, те си мислеха, че веднъж съм си го внушил и само търся поводи за поредното доказателство. Отдавна съм с такова впечатление. Възможно е някой път да съм се лъгал, но нали знаете, че покрай сухото гори и мокрото.

Не знам защо в българските медии се дискутира толкова какви са конкретните причини за напускането ми на националния отбор. Ето, ще ги кажа. Но се боя, че ще останете разочаровани, защото вероятно очаквате някакви сензации и разкрития. Нищо подобно! Вие много добре знаете за какво става дума.

В дъното на всичко е въпросто двуличие като психологически елемент и подход. За контролата с Турция аз не получих повиквателна, а на въпрос защо аз отсъствам, пред журналистите Стоичков обясни, че се е разбрал с някои хора да им даде почивка. Аз изобщо не бях изморен, а и не съм се разбирал с никого да почивам. Негово право е да вика когото прецени за добре, но не е коректно да се измъква по този начин. Подобно бе положението и около турнето в Япония. Селтик трябваше да играе в два бенефисни мача – на Рой Кийн и Алан Шиърър. Манчестър Юнайтед и Нюкасъл бяха продали билетите за пълните капацитети на двата стадиона и по договор Селтик трябваше да играе с основния си състав.

За въпросното турне не заминаха нито шотландците в тима ни, нито Накамура, който бе чакан от сънародниците си в Япония като мегазвезда, нито пък аз. Просто не ни освободиха заради сключените договори с Манчестър Юнайтед и Нюкасъл. От клуба ми нееднократно заявиха всичко това на Христо Стоичков. Който в свой стил каза, че който не иска да пътува за турнето си е за негова сметка и той ще му намери заместник. Е кажете ми кой е прав? Аз ли не исках да пътувам или Селтик не ме освободи? Не съм искал да пътувам... Ако беше така, нямаше да прелетя два пъти океана за 24 часа за едно друго турне. Тогава сам платих хиляди долари за самолетните билети и дори не съм искал БФС да ми ги плати, защото ми е неудобно. Колко пъти съм играл със здравословни проблеми, аз си знам. Но това е друга тема.

- Хората в България обаче остават с впечатлението, че нещо премълчаваш?

- Ама какво да крия, случките са все от такова естество. Преди предпоследния лагер аз бях в Бирмингам. Трябваше тайно да мина медицински прегледи и да подпиша личните си условия с Астън Вила. Криха ме зад едни завеси, за да не надушат британските журналисти. Селтик и Астън Вила се бяха разбрали, че когато те преценят, тогава ще обявят трансфера за факт.

Обадих се на Стоичков и му казах, че ми се налага да закъснея поради тази причина. Обясних му, че освен майка ми и баща ми, единствения човек в България, който знае за тези прегледи и преговори, е той. Никой друг не трябва да научава преди Селтик и Астън Вила да обявят трансфера. Бях под невероятно напрежение, пътувах през нощта от Глазгоу до Бирмингам за тази процедура. Всяка секунда ми бе ценна. Треперех да не изтече информация от някъде. Обаче изобщо не се изненадах, когато на летището журналистите ме посрещнаха с “честито”.

Обясниха, че на пресконференция Стоичков е казал, че ще закъснея, обаче си идвам с новина. Егати мъжката дума... И за капак след няколко дни, когато аз вече си бях в Бояна на лагера, Селтик и Астън Вила обявиха трансфера, на мен не ми бе позволено да почерпя футболистите от националния отбор и спортно-техническото ръководство с една вечеря. Бях решил да го направя, ей така, за здраве и късмет, но получих отказ. Ето с такива случки е пълно съдържанието на чашата под гърлото. Вече казах кога чашата преля.

"Дай на простака власт и му гледай сеира ..."

И кво искаш да кажеш. Че за всичко са виновни футболистите? Да ама не. Нима ще отречеш, че и в момента има талантливи футболисти. Дори и сега прохождащи те пак имат качества. Да вземем Генков, да вземем Домовчийски, Коприваров, Огнянов, Миланов и т.н. И тва са прохождащи. Нима ще отречеш, че има добри футболисти и от средното поколение. Тях няма смисъл да ги коментирам. Дори един Боримиров. На 37 години е един от най добрите в Левски. И се раздава повече от младите. Може да е изгубил от бързината си но опита му е безценен. Както щеше да помогне и М. Христов ако не се беше контузил. Тва са такива черноработници, каквито в момента няма.