Събота вечер! Само таксита по улиците на Пловдив и тук - там някой заблуден шофьор решил да не пие, а да кара. Най-любимите на нашите приятели полицаите. Та точно за тях ще разгтегна малко локуми сега.
Та светят нощните лапми по булевардите на Пловдив и в тъмнинката полу скрити и леко поприбрали настрани уж обозначения си автомобил, се крият двама полицаи.
Случката беше следната. Като видяха единствената кола, която не е такси и веднага с балеринска стъпка се затичаха до другото платно /разбира се, колкото и неудобно да беше това, все пак потенциални пари за черни дни са си това/. Хоп една палка ... И чинно до мен се изправя един с фуражка и светлоотразителна жилетка. И стои такъв и ме гледа. После вика ни в клин, ни в ръкав:
- Защо си мислите, че тази красива усмивка ще Ви помогне, се питам?
И аз втрещена ... Мълча! И си викам сега, ако продължавам да се усмихвам /което си е нормално за мен/ този ще помисли, че му се погигравам и смигам на парцали и стискам устата ... После след доста дълго мълчание полицаят казва:
- Документите, Моля!
Вадя аз всички, карти, картички, листове и листчета ...
С навъсена физиономия още преди да ги е погледнал пак същата фраза:
- Аз продължавам да Ви питам, госпожице, защо си мислите, че тази усмивка може да Ви помогне... ?
Е, тука вече се стъписах. На булеварда няма жива душа .. Тоя какво се заяжда.
Забравих да спомена, че бях без колан.
И прегледа ми документите човека /не знам защо използвам тази дума в случая

/, всичко си беше наред без тоя пуст колан.
И се започна:
- А, вие какво работите, къде сте били, от къде идвате и къде отивате?
- Ами на гости бях!
- Ааааа, много самостоятелно ходите на гости нещо!
Всичко това с един лек намек дайте ми парички.... Аз обаче реших, няма да дам и това си е. Започна да ми обяснява колко много пари се взимало за такова нарушение, после колко точки щяли да ми вземат и това с един такъв тон. "Дай, та Дай!". Еми пък няма да дам. И викам:
- Работя и си гледам детенцето! - и продължавам да мълча и той пак мълчи. Интересното на всичко това е, че става дума за повече от 15 минути разговор. И няма край ... И като чу, че си гледам детенцето ... Гледа ме, гледа ме и вика:
- Хайде, да Ви е живо и здраво детенцето!
И аз щастлива вече:
- Благодаря, Благодаря! - и хръц колана на момента - Ето слагам си колана! - му викам.
Той даже почна да ми се смее човека ...
Та така с рекета! Ако толкова искаше да ми пише акт или каквото там се пише за 20 минути да го беше изписал и от обратната страна на листа.