Я да видим сега случайно ли е пристрастието на българина към FIAT.
Ще почна малко по-отдалеч.
Много пъти в мрежата съм попадал на материали за историята на българите. За собственият си род знам: много неща за дядо си Митьо (името е вписано точно така в кръщелното му свидетелство); доста за неговия баща Гьорги; разни работи за пра-пра дядо ми Добри и т.н, но историята свършва (или по-право започва) с една история, според която ние (родът ми) сме живяли оттатък (от южната страна) на Балкана. И един ден, дядо ми коренил гора (да направи нива), дошли турци и взели да искат откуп за това, че е влязъл в техен имот, а той взел че ги заклал. После натоварил каквото могъл от покъщнината и със семейството избягъл отвъд Балкана. И така стигнал до мястото, където сме сега - с. Кесарево, на около 40 км. от В. Търново, посока Варна. Между другото: аз съм роден в София, но се считам за родом от мястото, където са живели последните 200-300 г. дядовците ми.

Това, е доста късичка история, хич не дава представа за цялостния образ на българина, още по-малко пък осветлява темата за връзката с FIAT ...
..., но понеже съм се разприказвал, ще кажа и още нещо във връзка с думата "българин". Имаме един комшия бай Герги Трънката. Та с неговата каруца един ден (през една от летните ваканции) минаваме покрай старата мелница, където имаше една нова къща. Тогава той каза: ей, гледай го тоя БЪЛГАРИН сам къща дигна. После разбрах, че тия хора са преселци, дошли от някъде в нашто село, купили двора, бутнали старата къща, и мъжа - сам, с жена си и сина си дигнали новата. Ами ето това българина - опък, силен, упорит, добър човек. Между другото жената на този българин се оказа фармацефтичка и сега първия етаж на въпросната къща е единствената аптека в селото.

На въпроса: какво общо имат българите с италианците и от там с FIAТ? Ами като оставим на страна невъзможността да се установи началото на българската държавност (най-смелите предположения, датират началото към 3-2 в. п.н.е., в района на днешен Иран), има множество исторически свиделства за преселвания на българите и за следите, които са оставяли след себе си. Факт е, че: в езика на коренното население на Пакистан думатта bulgar се означава "достоен"; че календара на българите (защо се ползва израза пра-българин, когато ние самите казваме "черен гологан бе се губи"?) е толкова точен, че дори днес, при наличието на толкова по-големи технически възможности не мога да се открият отклонения от него; Волжка България и после участието на онези българи в създаването на Руската империя ...
Най-накрая, в историята на българите, която касае Европа (освен създаването на Дунавска България) има и още нещо, което е малко известо. Преди да рабера, че Bulgari e не само звуково съвпадение с името на италианска модна къща, четох едно материалче на български емигрант от 60-те години на м. век, в което се казваше, че в Италия съществуват множество фамилни имена, съдържащи корена "bulgar". После прочетох едно наистина сериозно изследване, направено от италиански историк - Винченцо Дамико, през 1942 г. Пълното съдържание на изследването (I BULGARI STANZIATI NELLE TERRE D'ITALIA NELL'ALTO MEDIO EVO) може да се види на http://members.tripod.com/~ziezi/amico/bulgaro.htm

Според този човек съществуват "земи, колонизирани от българите в Ломбардия и Пиемонт", звучи абсурдно, но ето какво казва същия автор по-нататък: "Почти никой не отдаде значение на широтата на колонизацията на българите, такава че днес, 13 века по-късно, да даде някои убедителни данни. Почти никой не издири какви приноси са допринесли за оформянето на съвременния италиански етнически тип, какъв благоприятен демографски ефект са оказали, как и колко селскостопански облагородявания са осъществили, какво участие са взели в големите религиозни, политически и икономически събития от лонгобардския период до периода на княжествата, колко и кои личности са се проявили, какви елементи са включили в наказателните производства от средновековието."
Самият труд съдържа и доста фактологически материали, между които е и една снимка на традиционна носия на жена от южната част на Италия:

Носия от Cercemaggiore (Campobasso).
Горе на снимката - традиционните български фолклорни мотиви.

По-долу слагам само парчета от материала на Дамико:
"Благополучната сватба на Цар Борис III с принцесата от Савоя породиха у някои интерес да се върнат назад в миналите отношения между италианци и българи.
Тогава започнахме да правиме нашите изследвания най-първо в санитския район, а след това и в цялата страна (италианското кралство).
Срещнахме едно изцяло непроучено и затъмнено поле. Обаче, "пъхайки си носа до дъно", успяхме да открием нещо.
Сега в един общ план ще изложим резултатите от тези проучвания, като запазваме специалното третиране на трите географски района на страната през минали времена, както и сведенията за наши бележити личности от български произход, заселили се между нас предимно с Албоин и Ал-тцек."

С две думи става ясно, че голяма част от населението на определени области от Южна Италия (вкл. Сицилия) има български произход. Тогава какво чудно има в това, че Fiat са добри коли за нас ))