Пуших около 12 години кутия/ден. И ми беше много кеф. Просто ми беше приятно да пуша. Миналата година в началото почна да не ми е кеф обаче. Не знам защо ама...пушеше ми се и не че се замайвах или нещо такова, просто ми стана неприятно. И оттам нататък знаех - въпрос на време е да ги спра. Но не си давах зор, исках да е осъзнато, да е убедено. В края на май ги спрях и ми беше доста трудно, минах през целия ад на липса на концентрация за цял месец (толкова глупав не съм се чувствал в живота си), депресия няколко месеца и т.н. "радости". Все още не пуша, но това не значи че не ми се пуши. Като ми се случи нещо по-проблемно си мра за цигара. В месеца 2-3 дни просто ей така ми се пуши. Да не говорим като седна някое куестче да изиграя как ми се ще да си пална една цигара и да се фокусирам. Или като се опитвам да се концентрирам докато работя.

Засега удържам. Не казвам голяма дума но си мисля че няма да ги започна пак. И все пак предпочитам да мисля за себе си като 'отказващ се' а не като 'отказал се'.

Аз съм на мнение че няма такова нещо като "намалям ги", "само по една с кафето" и т.н. Аз ги спрях храс прас от раз, даже нямаше "последна аааайде и таз последна и аааайде и таз последна". След 3-4 дена не удържах и запалих една но ми стана кофти , допуших я някак си и това беше. Оттогава съм чист.

Моя съвет към спиращите цигарите - трябва наистина да сте убедени че искате да спрете цигарите. Ама отвътре, от вас си. Това жена ви да ви натиска или подобни причини - не вършат работа. Не слушайте тези дето казват че отказването е лесно - не е лесно. Трудно е. Но е възможно. И оттам нататък идват облагите. Събуждаш се на кеф. Аз преди докато не опъна цигарата и кафето не съм човек. Докато пушех първо се задъхвах и тогава ме заболяваха краката докато катеря някой баир. Сега ме заболяват мускулите - и чак тогаз се задъхвам. Разликата в секса е осезаема. Вкусовите усещания се възстановяват. Преди като си спомня как съм солил манджите, ужасно много. Сега сол много, ама много рядко ползвам. Обикновено това дето има естествено в манджите или бульона които се добавя е достатъчно. Усещам миризмите, почнах да откривам колко кеф е да отидеш сред природата и просто да помиришеш въздуха. Спестявам някой лев и имам повод да се поглезя чат пат (и го правя). Пръстите ми нямат оня жълтакав "нагар". Зъбите ми са супер. Почнах да се кефя да ям ябълки и разни плодове и откривам цял нов набор аромати в тях, преди ябълката си беше просто ябълка.

Дали ми се пуши? Да, от време на време, ситуатично. Беше ли лесно да ги спра? Определено не! Дали съм доволен че ги спрях? Да, чувствам се по-добре. Дали ще пропуша пак? Нямам идея, силно се надявам че не но голяма дума не искам да казвам.

Аз доста съм ядосан на производителите на цигари. С тези гигантски печалби можеха да отделят някой лев да превърнат пушенето в едно не-толкова-отрицателно-обременено нещо. Така че човек като седне да врътне едно куестче и си сипе едно уиски да му е кеф спокойно да си палне и фаса и да се отпусне.

дърпал съм няколко пъти но не съм пушач и никога няма да бъда.

Върл враг на цигарите съм.

Никога не съм мрънкал на приятел, че пуши и ме трови, но ненавиждам непоносимата смрад, която се носи от цигарите.Не виждам и удоволствието в пушенето.Пробвал съм, пушил съм, но хич не ме влече

Абе все ми се струва, че е въпрос на навик :roll:

Определено не е само въпрос на навик. Например, много повече на зависимост. Както и на още куп други фактори (за всеки - с различна тежест и влияние). Иначе да - повечето е тук (в момента почуквам главата си с показалец )...

Ужасно ми стана симпатичен с този пост колегата! Нищо, че поста е от миналата година,
което току-що забелязах... :roll:
Аз пуша от ранна детска възраст, също не се гордея, но ми харесва :idea:

Бях от тези както Киро ги нарича родени пушачи цели 18 години,но вече 1,6год. не пуша.Понякога още се сънувам с цигара.Но притръпнах и без тях.Помогнах си с табекс.

от малкото хора, които даже от любопитство не са и опитвали никога

От скоро 09.01.2007г и аз реших да спра цигарите след 22годишен стаж.Интересното е че не бях го замисляла предварително и го реших съвсем спонтанно.А още по интересното е че ми беше много лесно... реших и го направих.Сега ми се случва понякога да запаля без да изпитвам кои знае какво удоволствие...просто се проверявам дали съм била зависима от никотина или просто психологически съм имала нужда и се оказва че всичко е било в мозъчето ми...вече не сам зависима и се радвам че намерих сили и промених нещо което отдавна е трябвало да направя. Пожелавам го на всички пушачи.....много е хубаво да си независим...))))))))))))))

Със съпругата ми спряхме цигарите преди 8 години, след 15-16 годишен пушачешки стаж. Пушухме сериозно по 1 кутия на ден, а на купони и по 2. Аз ги спрях на деня след рождения си ден след 18 часов алкохолен маратон. От тогава не смея дори да лапна незапалена цигара. Качих 10-12 килограма, но определиено се чувствам много по-добре без цигарите.
Не приемам доводи на хора които казват, че не могат да откажат цигарите. Всичко е въпрос на воля, настройка, а много често и на принуда - финансова или здравна. Моите родители /и двамата/ пушеха по 2 кутии на ден в продължение на 40 години и бяха категорични, че могат без храна, но не и без цигари. Постепенното им намаляване на доходите ги принуди да пушат все по-долнопробни цигари, докато накрая ги отказаха. Вече 3-4 години не пушат.