Тук малко ще се отклоня, за две минутки предистория...
Карах една служебна кола. Когато ми купиха нова, обявиха старата на вътрешно фирмен търг. Цяла седмица се ви опашка пред бюрото ми, всички колеги носят кафета, вафли и се едно им е на устата - как е братчет, струва си колицата, нали? Или, ти май немаше проблеми с нея, а? Кво викаш, окачването - перфектно, не харчи? Аз им обяснявам час по час, че колата нищо не струва, цялата тропа, харчи масло, колкото бензин и т.н Обаче незнам що така, мутрата ли ми е такава, вера не ми фащат. Даже чух в коридора да си шушукат тоя мишок иска сам да си я купи на първоначална цена...

Мина търга от 2500 първоначална, Пецата от склада я взе за 6200 с трихиляди заем, че не му стигнали. Тва беше факта, които прокопа ямата в наште отношения. Пецата спря да ми говори, първата вечер се прибирал с колата, а тя милата загаснала на телевизионната кула при Драган Цанков, та той такива неща чул, че чак таксиметровите шофьори се изчервили... Когато на третия ден светнала лампата на бензина, а той бил изминал некви си 150 километра с пълен резервоар, започна да ме гледа с бялото на очите си. Месец след това Пецата купи нов двигател и незнам защо аз се превърнах в негов враг номер едно не само във фирмата, ами в целия град, а може би свят...
Неговия колега една сутрин в прав текст ми каза – „ ше ти се стъжни живота ей, що не каза, че е такава бангия..”.
Но войната която той обяви не беше равностойна, Пецата мобилизира родата си от Горубляне, сватовете от Сухата Река и една компания келешчета от училището до нас.
Започна една война без фронт, един геноцид с един единствен враг, това бях аз. Поливаха ме с вода от балконите, спадаха гумите ми сутрин, нацапаха с боя прането на балкона, но аз съм горд, стоически издържах техните нападения без да се оплаквам, пък то и да решиш да се оплакваш – на кой? Една вечер като се прибирах, заварих ключалката на врата у нас залепена с каноколит, това преля чашата. Не само мойта, ами и на жена ми. Тя се изнесе при мамини, като каза че с такъв мухльо не издържа, а аз наех таванска стаичка в друг квартал...

Това сложи временен край на военните действия, но Пецата ползваше добре развита агентурна мрежа във фирмата - секретарката Маца Козунакова, седна на бюрото ми с най-късата си пола и каза – „миличък ти къде живееш, да мина за по едно коняче”. Но аз съм зает човек и отклоних предложението...
И така успокоиха се нещата известно време, жена ми отново стана благосклонна към мене, започна да ми се обажда вечер и си говорехме дълго по телефона.

Но винаги има едно главно Но. Та тоя гад Пецата ме лиши от приятните телефонни разговори. Започна се в четвъртък рано сутринта, точно се бръснех и звъни мобилния - дигам и отсреща дрезгав бас : така, така, така майката..., тъкмо затворих, пак се звъни – истеричен женски глас реди едни клетви, едни заклинания. Като почна тва чудо видях се в паника, обажданията следваха едно след друго през секунди, отделно се препълни кутията от смси в който подробно се описваше какво ще се случи на всяка част от тялото ми, като почнеш от зъбите, устата, червата, краката, главата...Към 10 преди обяд ми падна батерията, 15 минути след това шефа ме глоби, че ми е загасен телефона и пропаднала доставката. Нямах избор заредих телефона и час по час приемах свирепи псувни, люти закани и тежки клетви. Вечерта този ад продължи, аз очаквах милата ми жена да се обади, но явно не е могла да се вреди, не спах цяла нощ, а щом започна да се съмва се обадих се на мобилния оператор. Там служителката не ме изслуша, каза – „знаем за вашия случай, аварийната група до час ще инсталира нова клетка върху вашия блок”- и затвори.

Няколко дни след това разкрих пъкления план на този Пецата, мръсника му с мръсник взел че публикувал някъде моя телефон срещу името на някъв депутат.
Но съдбата е благосклонна , един вестник побликува номерата на всички депутати, та мойто тегло се раздели на 240. Тъкмо придобих опит, свикнах дет се вика, ама тех не ги мислим. Обичам ви депутати....Не е смешно, ей!

още малко разтоварване...

Дневникът на един клитор

30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.

3 февруари.
Гледахме лесбийско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре… Свърших два пъти. Добре де, втория път - от завист.

5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.

6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!

10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!

14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибратор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.

15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери… Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…

20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над вагиналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!

23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!

25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!

27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!

28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да сваршва.

1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!

3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!

8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!

9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.

10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!

13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибратора. Олекна ни.

25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!

30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на клиторингус. Завижда ми. Явно с вагиналния оргазъм нещата никакви ги няма.

17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за вагинален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.

30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава..
някой ако го е чел, да не се цупи!

Вие ме разбихте!