Както винаги, монго крайно без задръжки и много правилно.Иначе нищо ново под слънцето.Темата е от преди няколко дена когато ни отценяваха за ЕС.Малко го краднах от друг форум,но...


Мартин Карбовски-Дарик Нюз

Днес за пореден път ме оценяват. Оценяват ме що за човек съм, дали съм достоен да вляза в света на белите хора, дали мога да се справя с живота си, дали съм адекватен за датата днес, когато живея. Оценяват държавата ми, но аз си мислят, че оценяват мен. И съм убеден в едно – трябва да ме е срам. В голяма степен трябва да ме е срам заради мен, а и заради страшно много хора в тази страна.

Българите си позволиха да останат на опашката. Българите си позволиха по най-тъпия начин да изберат бившите комунисти на власт по време на прехода два пъти точно тогава, когато се решаваше съдбата им – когато се приватизираха основите по време на масовата приватизация и сега, когато ни приемат окончателно в Европа. Нямам нищо против бившите комунисти, но днес ме е срам заради тях, защото от техния мързел и корупция вече съм склонен отново да потърся спасител в лицето на Сидеров, Борисов и дори Костов.

Срам ме е заради българските полицаи и митничари. Те не работят. Те крадат и чакат да влязат в Европа. Срам ме е заради българските пътища. Те не са пътища, по тях не мога да стигна до дома си, та камо ли в Европа. Срам, че е от декласираните индивиди по улицата и от убитото от прехода мое поколение, което пие и работи за 125 евро и взима заеми, за да има телевизор. Срам заради старите баби и опустелите къщи и техните американски внучета. Срам ме е заради поръчковите убийства и красивите къщи на магистрати. Срам ме е от магистрала Тракия. Срам ме е от магистралата между Каспичан и Шумен, за която се говори, че всеки километър е четири пъти по скъп от нормалното. Срам ме е и ме е страх от докторите и здравната система, които убиват млад човек, защото са нелюбезни и оскотели от търгашество. Срам ме е от ужасно грозните проститутки между Плевен и Свищов, поне те можеха да са малко по красиви. Срам ме е от гилдията журналисти, която знае почти всичко за всеки един министър, но няма да каже, защото няма смисъл. Срам ме е заради Черноморието, което беше красиво, сега е каптирано от бетон и глупост, и алчност. Срам ме е, че всеки ден едни розови чичковци от Европа ми говорят как държавата трябва да се поправи, а министрите се подсмиват.

Срам ме е от вас. Срам ме е, че си хвърляте боклука от прозореца. Всеки ден, всеки час вие позволявате и аз позволявам всичко това да се случва. Срам ме е, че не намираме начин да живеем като бели хора и обичаме да живеем като черни. Срам ме е от скепсиса, овчедушието, волската тъпота и търпение на нацията и на тебе, който слушаш и четеш.

Засрамете се – само след два часа онези розови чичковци ще се направят на интересни и ще кажат „Трябва още да се стараете, за да станете част от нормалния свят”. Срам ме е, защото българите не са готови да станат част от нормалния свят.

Огромният срам е, че българите чакат Европа да ги оправи, сякаш българското общество е перална машина, произведена в социалистическия лагер, спекла се от лошата вода и от това, че в нея се варяха компоти и ракия и днес евроводопроводчиците ми обясняват как машината да се почисти, а ние продължаваме да ползваме тази пералня машина, за да живеем в нея, вместо да се изперем. Това е глупаво и не исках да се случи във времето на моя живот. Това е срам, болезнен срам от неспособността ни и нежизнеността ни като народ с толкова много история и толкова малко държава в нея.

След няколко часа ще ме е още по срам. Лично аз имам с какво да се похваля, но общо с вас няма какво да се гордеем. И от срам, единственото което остава да отвърна на критиките на европейците е репликата „Балсъм им майката на еврокомисарите”. И гордостта ми и псувнята ми идват от срама, защото няма какво друго да правя с тази държава, освен да се гордея с нея. Ама ме е срам да се гордея, защото не съм сляп.

Инфо : Дарик радио http://dariknews.net/

без коментар.

"Sad but true" - Тъжно, но истина - пееха Металика!

Карбовски понякога ме дразни с крайностите си, но този път изразява перфектно и моите мисли по този въпрос....

Мене пък не ме е срам.

С риск малко да позацапам темата, но и този път, както обикновено, Карбовски нищо не казва. Такива есета (или по-скоро антрефилета) мога да напиша двайсетина за ден. Въпроса е, когато се говорят такива "поетични" проказки, да се предлага нещо. Ясно е, че не можа да се предложи комплексно решение, но и само да виеме като баби-оплаквачки - полза няма. Освен това, проблема е толкова комплексен, че поредното словоблудство на някакъв журналист не върши нищо повече от това, да поддържа интереса на някаква аудитория, която като цяло е също толкова негативно настроена и неспособна да вземе друго отношение, освен да псува.
Да, калпава ни е държавата, което пък логично довежда до идеята, че и ние, малко или много, сме калпав народ, но не мисля, че българите, ако се цели нещо позитивно, разбира се, имат нужда от непрестанно напомняне, че за нищо не стават и са второ качество хора. В края на краищата, именно това напомняне води до тоталното обезверяване и, както го е казал Карбовски, "оскотяване" на масите. Въпросът е, че това напомняне се практикува от десетилетия. Отделен е въпроса, дали това е целенасочена политика за профанизиране на нацията с цел по-лесното и подчиняване или просто комплекс за малоценност, предопределен от исторически реалности.
Много често като довод за настоящото положение се изтъква факта на 500-годишното робство, но ако погледнем исторически ще видим, че едни от най-позитивните и прогресивни тенденции в нашето общество се проявяват точно след края на робството, което малко или много навежда на мисълта, че по онова време нацията е имала коренно различен облик.
Негативизма, по мое мнение, започва да се насажда трайно в обществото някъде около 60-те - 70-те години на миналия век. В резултат на това, в наши дни трудно може да се намери човек в активна възраст, чийто мироглед да не е формиран под въздействието на тази тенденция. И резултатите са налице.
В обобщение, мисля си, че вместо да изсипваме злобата, отчуждението и омразата си, по-полезно би било да се направи трезв анализ на ситуацията и да се прецени какви адекватни мерки биха могли да се предприемат, за да се промени тенденцията.
Очевидно е, че едно, две или повече поколения ще останат загубени, но ако има някакъв шанс за децата ни, то той трябва да им бъде даден, а не да бъдат заливани с негативизъм и по този начин превръщани в копия на своите родители.
Ох, малко се отплеснах, а и дългичко стана, но наистина ми е дошло до гуша от хора, които ми казват, че съм боклук, без дори да ме познават.

Абсолютно съм съгласен с ivjordan на мен също ми писна от това.

а ето как реагират румънското и българското правителства на проблемите изтъкнати в евродоклада, според висш европолитик: "В София ни казват „не ни унижавайте“, в Букурещ -„какво да направим“"... е кой си е избрак по-доброто правителство?
П.С. това е от в-к Капитал.