Нека по-спокойно го даваме...
... и такаааа... чудя се как да започна... тази сутрин (09.02.2005) на път за работа се наложи да мина по Кукуш (доста натоварена улица за размерите си!!!) вместо по Щросмайер... за мое най-голямо разочарование цялата улица (от Сливница до падинката на Т-образното кръстовище - около 250-300 метра участък) представляваше един огромен ледено-кишаво-воден терен, в който имаше дълбоки колеи. Не, не че не е била разчистена улицата, а има огромен теч някъде (явно от днес, но заради температурите и дебита на теча се е превърнало в нещо страховито). Както и да... със свито сърце нагазих в цялата тази гадост (в неделя си мих колата и сега просто си представих на какво ще я направя). Естествено карах мнооого бавно, както и всички останали след мен... докато не мина един ИДИОООТ с москвич в насрещното и не ни изпръска от горе до долу... Както се досещате - доста изнервящ факт след като колицата ти свети... По принцип съм спокен човек, не изпадам в ярост от подобни неща, но в случая имаше значение (за по-нататъшната случка!) Съответно след падинката с Т-образното кръстовище улицата беше "чиста" в смисъл нямаше 30см колеи от лед и вода (е, изглеждаше леко влажен от мокрите гуми на минали по пътя преди това...?!!!!), но това не ми попречи да натисна педала на газта изнервен от постъпката на ИДИОТА... Голяяяямаааа грешка!!! След около 100-ина метра (който е минавал по Кукуш знае) следва един завой на > 90 градуса. Този завой и на сухо време трудно се взима с повече от 25км/ч (по вътрешната и 30 по външната траектория). Е, както вече някои се досещат мокрото след залятия участък беше свършило сигурно още преди 30-ина метра и беше се превъплатило в ледено огледало при тези -15 градусови температури.... Съответно аз набрал скорост от около 35-40км/ч 30-ина метра преди завоя реших да убия скороста за да успея да се впиша по вътрешната траектория... но уви... натискането на педала на спирачката не доведе до очаквания ефект, а се чу само един леко шумолящ звук от блокирали колела плъзгащи се по огледалната повърхност... В този момент аз разбрах в какъв гъз съм се наврял... Едиснтвената ми надежда (да няма насрещни коли) почти мигновенно се изпари след като видях вереницата от 4 коли, които взимаха завоя. Не знам дали на някой му се е случвало, но в такива моменти времето става едно такова ратегливо... сякаш ахааа и да спре (за разликата от колата ми де :-/ ). Започнах да кълва педала на спирачката, но ефекта си беше все така нулев, както и разстоянието до завоя, и точно противоположно на скороста, която си оставаше почти същата... И за да стане още по-интересно... в този момент забелязвам че някакъв абсолютно неадекватен пешеходец (мисля че той и до последно не разбра какво се случи), защото или беше пиян, или не беше сам (там горе) започна да пресича точно на завоя!!!!! !!!!! !!!!! Не-не... повярвайте ми в този момент вече ми идеше да се смея, да плача и да.... Не стига че в главата ми се беше изрисувала вече траекторията по която аз се залепвах в последната от 4-те коли (доста лъскав джип), а 'ми и м/у нас двамата "за да омекоти удара" щеше да има и пешеходец...
Тук следва да направя едно отклонение и да кажа, че именно заради този ненормален пешеходец, нещата приключиха повече от благополучно, защото не съм сигурен, че този с джипа е забелязал "малкия" проблем, който имах със спирането, започна да се дърпа от пешеходеца, който се беше запътил сякаш точно да бъде сгазен от него... Именно това, че всеки нормален човек би спрял да пусне ненормалника да мине пред него, а този с джипа реши, че ще е по-упорит от ненормалника и ще му мине през чепиците, спаси ситацията, защото това ми даде още 1-2 метра от насрещното. Както вече май споменах, този пешеходец май изобщо не разбра какво се случва зад гърба му... казвам ви или беше поркан до козирката в 10 сутринта или беше чалнат!!!
Та така.... от този момент на татък лошо си спомням какво правех, но май извих волана до упор в дясно, прстанах да кълва спирачката и започнах полекичка да подавам газ... предницата мудно пое по тъй желаната траектория на завоя (макар и вече доста по изнесен; в този момент май и джипарата беше пуснал колата по инерция и беше се оставил в ръцете божии). Но уви задницата на Типото си имаше собствено мнение на къде да върви... Започнах да се нося странично, право към страната на джипката, а м/у нас седеше онзи нещастник тръгнал да пресича на най-абсурдното място където това може да се прави!!!
Е, няма да ви мъча повече с мойте обстойни приказки... точно в този момент се появи слънчев участък от пътя, без мокро и типото ЗАХАПА със зимните си гуми и мина на броени сантиметри от гъза на ненормалника...
Та така пичове... нека не се ядосваме от разни лайнари, които ни засичат или изпръскват или к'вото там правят, а да си караме внимателно и да преценяваме пътната обстановка, защото там където е светило малко слънце е сухо и някой блок като е направил сянка 20-ина метра си е лизгаво до.... ламарините.
:-)
