Фабрика "Италиана Аутомобиле Торино" започва биографията си през август 1899 г. от една малка работилничка, изкупена от група бизнесмени. Сред тях е и Джовани Аниели. Малко по-късно той става неин мажоритарен собственик. В началото предприятието сглобява автомобили по лиценз на "Рено" с двигатели "Де Дион". Първият автомобил на предприятието има тегло около 800 кг, а моторчето му от 679 кубика дава мощност от 3,5 конски сили. С тях моделът достига скорост от 35 км в час. През 1903 г. в Италия са отменени тарифите за внос на стомана, което довежда до бързо разширяване на производството. Тогава се появяват и първите оригинални автомобили, камиони и автобуси. Първият си собствен модел S61 с 10,5-литров мотор ФИАТ огласява, когато автомобилът става победител в състезанието "Гран при" във Франция през 1911 г. Започва и производството на двигатели за самолети и морски съдове. Постепенно марката става популярна не само на италианския, но и на европейския пазар. През 1909 г. компанията отваря фабрика в САЩ.
Скоро Аниели стигна до извода, че трябва да се върви напред и от ръчно да се премине към промишлено производство. Той е един от първите, които разбират, че всеки автопроизводител трябва да си изгради собствен стил, за който трябва да се грижи дизайнер. Част от големите успехи на ФИАТ в този период са свързани с военни поръчки преди и по време на Първата световна война. Тогава са произведени 35 000 автомобила за нуждите на армията. През 1919-1920 г. обаче предприятието преживява мощни стачки. Производството е съсипано. След идването на власт на Мусолини Аниели се връща в ръководството му. През 1922 г. е осъществен проектът "Лингото" - за времето си най-големият автомобилен комплекс в Европа. Стратегията на компанията става производството на автомобили, достъпни за масовия потребител. Тя е осъществена благодарение на новата организация, основана на конвейера.
По време на Втората световна война предприятията на ФИАТ са значително разрушени, а след нея и национализирани. Веднага след опустошителната за Европа катастрофа започва нов производствен бум, появяват се нови модели. След половин десетилетие малките "Чинкуеченто" "Сеиченто" променят лицето на Италия. Произвеждани с милиони, те представят италианците пред останалия свят и стават символ на икономическото чудо на индустриализираната страна. В началото на 60-те години компанията е отново приватизирана, а през 1966 г. на кормилото й застава Джовани Аниели, внук на основателя. Под негово ръководство гигантът реализира едни от най-големите печалби в своята история. Той отново заема водеща позиция на световния автомобилен пазар. Последните години от живота на Джани Аниели са белязани от трагични събития - през 1997 г. умира любимият му племенник Джовани Алберто, определен за наследник на династията, а в края на 2000 г. - и синът му Едоардо е намерен мъртъв под виадукта Торино-Савона. Самият сенатор губи битката с рака през 2003 г. Политическият елит на страната го изпраща с думите: Италия се прости с една ера, отиде си патриархът на ФИАТ, историята се пише от мъже като него.
източник:
http://www.standartnews.com/bg/article. ... cle=212151
.
