Искам да споделя покъртителната гледка, на която станах свидетел сутринта. Излизам от входа, потрепервам от студ, съвсем машинално отключвам колата и качвам сина си на задната седалка. В момента в който вдигнах глава, след като отворих шофьорската врата, погледът ми бе прикован от КАТаджията застанал по средата на булеварда, отбиваше движението в отсрещната лента. Двете полицейски коли с пуснати буркани и една на Контрол по транспорта ме накараха да се разсъня за секунда. Докато стоях недоумявайки подпряна на вратата ме приближи шокирана жена, без да я питам започна да обяснява: Убиха човека, ей сега, божке, тц, тц, веднага затворих вратата и се огледах по-обстойно. Празният тролей с включени аварийни светлини спрял наблизо ми подсказа, че не се касае за поредната дилърска битка в района, жената продължи да говори, не я слушах изобщо. Качих се в колата и запалих двигателя, постоях така известно време и се реших да потегля в крайна сметка, таман пристигна линейката. Докато чаках да се включа във въпросният булевард го видях: видимо мъж, облечен с тъмен балтон, лежащ по очи върху алфалта, стойката му сама по себе си подсказваше, че не е сред живите, показваше го и неестественото положение на всяка част от тялото му плътно прилепена от преминалият през него тролейбус. Напсувах кухата лейка която влезе в улицата без да включи мигача, а чаках нея за да се престроя, забаламосах детето да зяпа в паркиралият камион и изчезнах. Така и не видях шофьорът на злополучната седмица, машината беше спряла на десетина метра от жертвата, може да е карал бързо, прегазеният да е излязъл изневиделица иззад контейнерите за смет.... варианти хиляди, резултатът е налице. И двамата са жертви, животът на единият е приключил, другият ще живее с момента на сблъсъка, последствията и гледките /част от които описах/ до края на дните си.

Дано тази истинска случка и човешка трагедия послужи вместо спирачка на пътя, който минавате всеки ден. Не пропускайте покрай себе си поредната жестока катастрофа, N на брой жертви, загинали, ранени. Идват празници, пак по статистиката това са периоди с най-голям брой жертви и смъртни случаи. Не почернявайте близките си и хората които обичате. Уважаеми колеги, сядайки зад волана мислете с горната си глава, не си ги мерете /конете/ с останалите участници в движението. Колежки, преди всичко не блейте, концентранция върху пътната обстановка е необходимо условие докато шофираш.

Мой колега употребява следният лаф: Миг невнимание, а после цял живот мъртъв. Много мъдър човек.

Част от ежедневието ни вече станаха такива новини. Къде отиваме, хора?

Не вярвам и не желая подобни гледки да са част от ежедневието ми. Минах хиляди километри извън родината, нагледах се на катастрофи в България / кой кацнал на дърво, кой се метнал в канавка, кой се праснал в ТИР/ но това което видях сутринта......... не го пожелавам и на най-големият си враг.

За миг си представих случилото се.Аз винаги внимавам докато шофирам, и гледам да пазя другите, а не само себе си. Но виждате какво правят летните ( тези,които са чакали лятото за да карат курся, че е по лесно) шофьори, при първата капка дъжд и се избиват.