Дата и час: Пет Мар 29, 2024 2:17 am


Собствено Търсене


Реклама

 



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Как да окажем първа помощ на пострадал? 
Автор Съобщение
UNREAD_POST Как да окажем първа помощ на пострадал?
Медикаменти, които КАТ изисква:

еластична лента за кръвоспиране - 1 бр.
· марлен бинт - 5/5 м - 2 бр.
· марлен бинт - 8/5 м -2 бр.
· марлен бинт -10/5 м -2 бр.
· медицински памук - 25 г - 1 опаковка
· стерилни марлени компреси -10/10 - 4 бр.
· стерилни марлени компреси - 40/40 -1 бр.
· цитопласт- 3/6 см -2 бр.
· санпласт-2,5/2,5 см -1 бр.
· триъгълна кърпа - 36/96/136 см - 2 бр.
· стерилни полиетиленови ръкавици - 2 чифта
· безопасни игли - 6 бр.
· ножици с тъпи върхове - 1 бр.
· уред за обдишване - 1 бр.

Претърпелите катастрофа често не могат да си помогнат сами. Случва се и свидетели на инцидента да са в стрес или шок от видяното. Всеки човек обаче трябва да знае как да окаже първа помощ. Още повече че първите 5 минути са решаващи за живота на тежко пострадалите пътници.
Най-напред трябва да се види дали пострадалият дава признаци на живот - да има дишане и сърцето да работи, казва д-р Венелин Стефанов, кардиолог с 12-годишен стаж в Центъра по спешна помощ - София. Това се установява, като се пипне сънната артерия. Най-добре е да се разтворят дрехите и да се сложи директно ухото върху областта на гръдния кош и сърцето. Не е за предпочитане да се търси пулс върху китката. Той често е много слаб и не може да се долови.
Незабавно да се огледа и дали пострадалият не кърви. Кръв обикновено тече от крайниците, шията и главата. Непростимо е човек със смачкан или разкъсан крак да се остави да умре от кръвозагуба. Ако няма бинт, да се използват колан или откъснат ръкав от риза, съветва д-р Стефанов. Мястото над раната се пристяга силно, като превръзката се отпуска на всеки 15-20 мин, за да не се наруши кръвоснабдяването. След което раненият трябва да се закара бързо до най-близката болница.
Опасни са кръвоизливите от гръдния кош и коремната кухина. Те нямат открита рана и затова често завършват със смърт.
Паралелно с кръвоспирането е добре да се провери проходимостта на дихателните пътища. Може да се случи пострадалият да си глътне езика, а от удара в устата му да попаднат храна или частици от автомобила.

Правилата на изкуственото дишане

Когато пострадалият не диша и няма сърдечна дейност, му се правят обдишване и масаж. Подаването на кислород е "уста в уста" - по-добре с уред, отколкото направо. Главата на ранения се издърпва максимално назад, а раменете трябва да са на високо. Носът му се запушва, поема се дълбоко въздух и се подава на пострадалия. Желателно е обдишването да се прави през марличка - по-хигиенично и естетично е, въпреки че се бърза. При сърдечния масаж пострадалият лежи на твърдо, често на асфалта. Който дава първа помощ, натиска в областта на горната трета на гръдния кош. Притиска се с дланите, поставени една върху друга. Пет пъти притискане на сърцето се редува с едно обдишване.
Животоспасяващата реанимация не е по силите на един човек, предупреждава д-р Стефанов. От вдишването на въздух се получава главозамайване, а и самият масаж е трудоемък. Сърдечният масаж трябва да се прави поне 20 и повече минути до момента, в който се видят сигурните признаци на смъртта - разширени зеници, липса на сърдечна дейност и дишане, поява на морави петна по тялото.

Шофьорите - отново на курс за първа помощ

* Курсът за даване на първа помощ отново трябва да стане задължителен за хората зад волана. За да има полза от него обаче, обучаваните не трябва да бъдат засипвани с информация. смята д-р Стефанов. Всеки трябва да знае малко неща, които да може да приложи, ако се наложи. Защото този, който оказва първа помощ, често спасява човешки живот. КАТ да ангажира лекари от центровете по Спешна помощ и "Пирогов" да обучават шофьорите, призова лекарят. За да не е формален курсът занятията трябва да се провеждат 2-3 пъти по час като се даде превес на практическите умения.
* Според д-р Стефанов е добре лекарски екипи да дежурят в час пик в най-натоварените дни, когато се случват катастрофите. КАТ знае в кои участъци от магистралите и второкласните пътища и шосета стават най-много инциденти.
* Екипите на "Спешна помощ", пожарната и таксиметровите шофьори да могат да сигнализират дежурните катаджии за извършени драстични нарушения по пътищата - опасно минаване на червено, шофиране в нетрезво състояние или с превишена скорост, поиска още д-р Стефанов. Сигналите да се приемат за достоверни, като се запази анонимността на лицата, подали информация. А Пътна полиция действително да търси отговорност от нарушителите. Животът на гражданите не може без обществен контрол, смята д-р Стефанов.

Първа помощ при счупен крак

Ако сме свидетели на тежка катастрофа и някой от пътниците е със счупена ръка или крак, първата помощ, която можем да окажем, е да шинираме крайника. Използват се подръчни материали - колан, ластик, кърпа. За твърда подложка могат да послужат дъски, клони и др. При обездвижването трябва да се обхванат съседните на счупената става.
Когато пострадалият е тежко ранен и има стърчащи кости, мястото се покрива със стерилна марля, за да спре кръвотечението.

Допълнителна информация

Първо няколко общи принципи, които ще ни помогнат да окажем навременна и ефективна помощ на пострадалите от каквито и да е увреждащи фактори:

1.Всички действия при оказване на първа медицинска помощ трябва да бъдат добре обмислени и същевременно решителни и бързи.
2.Преди всичко е необходимо да се оцени обстановката и да се предприемат мерки за спиране на въздействието на вредните фактори (примерно извеждане на пострадалия от горящото или обгазено помещение).
3.Състоянието на пострадалия трябва да се оцени бързо и правилно. Първо трябва да се прецени дали е жив или мъртъв, след това да се определи вида и тежеста на травмата. За тази преценка са необходими известни познания по анатомия и физиология. Ако пострадалите са повече е необходимо да им се окаже помощ в порядък според тежестта на нараняването им.
4.Да се организира възможно най-бързото транспортиране на пострадалия до лечебно заведение, където може да получи компетентна помощ.

За оптимизиране на действията, и липса на излишна загуба на време, оказващия първа медицинска помощ трябва бързо и сигурно да различава загуба на съзнанието от смърт. Признаци на живот, които могат да го ориентират са:

1.Наличие на сърдечна дейност - може да се определи чрез поставяне на ухото или ръката върху гръдния кош в областта на сърцето или по наличието на пулс. Пулсът се изследва чрез леко притискане на лъчевата, сънната или бедрената артерия в съоветните места където артерията минава по-повърхностно, като липсата на доловими пулсации не са признак на отсъствие на сърдечна дейност и настъпила смърт !!!
2.Наличие на дишане - визуализира се от движението на гръдната и коремната стена, също може да се доближи до устата или носа парче чисто стъкло или лека материя (конец, памук) - наблюдава се изпотяване на стъклото или помръдване на съответния лек материал.
3.Реакция на зеницата на светлина - при осветяване на очите, например с прожектор, се нaблюдава свиване на зеницата.

Трябва де се има предвид, че неустановяването на пулс, видими дихателни движения и реакция от страна на зеницата не означава непременно настъпила смърт!!!

Ако се установи липса на дишане и сърдечна дейност, трябва да се пристъпи към незабавна кардио-пулмонална ресусцитация, състояща се от непряк сърдечен масаж и изкуствено дишане "уста в уста".
Преди да се започне изкуственото дишане, устната кухина се проверява за чужди тела, поглежда се положението на езика (да не е "глътнат") и главата се извива назад, изтегляйки брадичката нагоре. Следва рязък и силен удар в сърдечната област и тогава се пристъпва към непрекия сърдечен масаж и изкуственото дишане.
Ако реанимацията се изпълнява от един човек, на 10 притискания на гръдния кош се правят по 2 обдишвания. Ако се изпълнява от двама души - на 5 притискания се пада 1 обдишване. При подобряване на кръвната циркулация и оксигенация се забелязва ясна промяна в цвета на лицето на пострадалия. След въсзтановяване на сърдечната дейност, масажът се прекратява и се продължава с обдишването до поява и на спонтанно дишане.

Един от най-важните моменти в оказването на първа помощ е борбата с кръвотечението.

Загубата на около два литра кръв е смъртоносна, но разбира се смърт може да настъпи и при загуба на по-малко количество. При разкъсване на голям кръвоносен съд, на крайниците например, в резултат на кръвозагубата за няколко секунди пострадалия може да изпадне в безсъзнание и за броени минути да настъпи смърт.

Според това дали кръвта се излива в някоя вътрешна телесна кухина или не, кръвотеченията се делят на - вътрешни и външни. А според вида на увреденият съд биват - артериални, венозни и капилярни.
При артериалните кръвотечения, кръвта се излива на силна, пулсираща струя (с дебит в зависимост от големината на съда) и е аленочервена. При венозните - кръвта изтича по-бавно и е по-тъмна на цвят.
Понеже в условията на оказване на първа помощ и при липса на съответната квалификация, не можем да се борим с евентуален вътрешен кръвоизлив, ще се спра на методите за овладяване на външния. При тези условия е възможно само временно кръвоспиране, за период, достатъчен за транспорт на пострадалия до лечебно заведение.

В случаите, когато състоянието на пострадалия не е животозастрашаващо и не е необходима незабавна намеса, преди да започнете да обработвате раната, измийте добре ръцете си. Това, а също тоалета и дезинфекцията на раната с подходящите налични средства, ще намали риска от инфектирането и. Когато отваряте стерилни марли или превръзки, за да не ги замърсите, хващайте ги само за краищата.

Капилярните кръвотечения обикновено се спират лесно след поставянето на обикновена кръвоспираща превръзка с марли и бинт върху наранения участък. При бинтоване на крайник, пръстите винаги трябва да се оставят открити за да може да се контролира визуално качеството на кръвообращението. Посиняването на пръстите показва че превръзката е прекалено стегната и трябва да се разхлаби поради риска от некроза на тъканта вследствие хипоксия.

При външно кръвотечение от венозен или артериален съд и след известна кръвозагуба, се установява ускорен пулс, замаяност, чувство за студ, жажда, безспокойство и загуба на съзнание. В такъв случай трябва да се действа бързо, пренебрегваики много от правилата за асептика и антисептика. Слагаме пострадалия да легне и повдигаме наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако няма съмнение за счупване. При по-малки наранявания кървенето може да се спре чрез директно пристискане на раната. Ако това не дава необходимия резултат, кървенето обикновено се спира, като се притисне най-близката артерия, снабдяваща мястото с кръв. За да се спре кървене в областта на главата, може да се упражни натиск с палеца към костта пред ухото (поради повишената циркулация може да се наложи да се притисне и от двете страни) или в хлътналата част на челюстта - според локализацията на нараняването.

При нараняване в областта на гърдите - притискат се с палец, кръвоносните съдове в областта на хлътналата част на ключицата.

При нараняване в горната част на ръката - притиска се във вдлъбнатината между мускулите на вътрешната страна на ръката. Ако раната е в долната част на ръката - притискат се съдовете от вътрешната страна на китката. За да се спре кървенето от крак се упражнява натиск с юмрук от вътрешната страна на бедрото към костта.

Изображение
Изображение
Изображение

Притискането с ръка на кръвоносен съд или самата рана с цел кръвоспиране, се прави като спешна мярка, за да намалим кръвозагубата, докато се подготвим за поставяне на превръзка. Когато е необходимо кръвотечението да се спре за по дълго, например по време на транспортиране на пострадалия, кръвоспирането трябва да се осигури чрез превързочни материали, или при липсата им - с подръчни такива. Поставя се марлен тампон в самата рана и превръзка върху него, прави се пристискаща превръзка в гореспоменатите места, а за крайниците, най-общо казано, трябва да се стегне с бинт подходящ участък над раната (може да се направи турникет от подръчни средства). Не използвайте тънки въжета и тел - може да прережат тъканите.

Тези превръзки, притискащи главен кръвоносен съд, не трябва да се държат повече от 2 часа през лятото и повече от 1.5 часа през зимата !!! В противен случай може да настъпи некротизиране на тъканите вследствие липсата на килслород (поради нарушеното кръвоснабдяване). Ако е необходимо превръзката да остане по-дълго време, то тя трябва да се разхлаби за малко, въпреки възобновяването на кръвоизлива, и после отново да се стегне.

Както вече споменах, огнестрелните рани често се съпътстват от фрактури. В условията на оказване на първа помощ, обикновено можем да вземем някои мерки само относно фрактури на кости на крайниците. При съмнение за счупване, съответният крайник трябва да се обездвижи. Най-често се използват шини с подходяща дължина и ширина, направени от неогъващи се подръчни материали, които се фиксират с бинтова превръзка. При счупване, крайника не трябва да се движи, защото острите краища на счупените кости и костните фрагменти могат да разкъсат околните тъкани, ставни връзки и особено кръвоносни съдове, предизвиквайки тежък кръвоизлив. Имобилизацията на цялото тяло е задължителна при съмнение за счупване на гръбнака. Това може да се осъществи чрез поставяне на пострадлия върху дъска с подходящите размери, като дъската се поставя под тялото а не се повдига и мести пострадалия!!! В случай такова нараняване, предприемайте действия за обездвижване по споменатия и други подобни начини само ако сте напълно сигурни какво правите, в противен случай "помощта" ви може да доведе до непоправими последици и дори смърт!!! Самостоятелното транспортиране също трябва да се избягва.

За съжаление не са много нещата които могат да се направят в полеви условия от неспециалист за пострадал с огнестрелна рана, но са от изключителна важност. Действайки бързо и правилно, в някои ситуации ще успеете да осигурите поддържането на стабилно състояние на пострадалия до идването на лекарския екип или превозването му до лечебно заведение. При тежко нараняване прибягвайте до собствен транспорт само при липса на друга възможност. Не бързайте да затваряте телефона след като съобщите за пострадалия на центъра за спешна медицинска помощ, описвайки конкретния случай може да получите важни съвети как да процедирате до идването на лекаря.

Автор Свилен Делчев Ангелов
-------------------------------------------------------------------------------------

В допълнение мога да кажа , че най важното нещо е да се преодолее шока от гледката и да се запази хладнокръвие. Ако помагате но не знаете какво правите може да влошите нещата.

Надявам се на никой да не му се налага да извършва процедурите описани в темата , но е хубаво да ги знаете при нужда.



Ето и някои други ситуации при които може също да дадем първа помощ:

-------------------------------------------------------------------------------------
Първа помощ при поражение от електрически ток и мълния

Преминаването на електрически ток през организма предизвиква местни и обши нарушения /изгаряне на мястото на входа и изхода на електрическия разряд, внезапна загуба на съзнанието, понижение на телесната температура, спиране на дишането и рязко разстройство на сърдечната дейност/.

За поражението от ток с високо напрежение е характерно състояние на т.н. "мнима смърт" - бледа кожа, нереагиращи на светлина зеници, неопределящи се пулс и дишане.

Всички пострадали от електротравма задължително се настаняват в болнично заведение. До тогава се дават противоболкови и успокояващи средства, извършва се изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
-------------------------------------------------------------------------------------

Първа помощ при изгаряне и измръзване

Изгарянето на повече от 1/3 от повърхността на кожата създава опасност за живота на пострадалия. От значение е също и дълбочината на изгарянето, както и възможността от възникване на вторична инфекция.

Изгарянията биват класифицирани по тежест: първа, втора, трета и четвърта степен. Изгарянето на отделни части от кожата на тялото може да доведе до местни и общи нарушения в организма.

Местните нарушения са свръзани предимно със степентта на изгарянето, а общите нарушения зависят както от степента на изгарянето, така и от площта на изгоряната кожа.

Понякога дори изгаряне от първа степен при засегната голяма повърхност на кожата може да доведе до тежко състояние.

При първа степен изгаряне обикновено се получава зачервяване и подуване на кожата.

При изгаряне втора степен освен горните признаци се появяват мехури, изпълнени с бледо-жълтеникава течност.

Изгарянето от трета и четвърта степен е съпроводено с некроза на кожата, дълбоките тъкани и с овъгляване на кости.

Най-тежкото усложнение при изгаряне е появата на щок.

Първата помощ при изгаряне се състои в следното:

1. Незабавно прекратяване действието на термичния агент /слънчеви лъчи, огън, химическо вещество/. При запалване на дрехите те трябва да се загасят чрез покриване с одеало или палто, да се залеят с вода или да се съблекат;
2. На пострадалия се дава вода, подсладена течност, може и малко алкохол;
3. Прави се суха стерилна превръзка на изгоряната повърхност;
4. При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват поради опасност от инфекция;
5. Изгорените участъци не трябва да се мажат и посипват с никакви вещества. Само при слънчеви изгаряния се допуска мазане с дерматин, сода-бикарбонат, кисело мляко, краставичен сок или олио.

При изгаряне с киселина изгорените места се почистват с 5%-ов разтвор на сода-бикарбонат /една чаена лъжичка в 100 мл вода/, а при изгаряне с основа - с 1%-ов воден разтвор на оцетна киселина. Лечението на изгаряния втора, трета и четвърта степен се извършва в болнично заведение.


На измръзване са изложени най-често откритите части на тялото - уши, нос, крайници.


Измръзването зависи не само от ниската температура, но и от влажността, както и от продължителността на действието на студа. При измръзване трябва внимателно да се разтрият измръзналите части, докато се възвърне чувствителността на кожата и тя се зачерви.
Измръзналите части могат да се разтрият и със спирт.
При измръзване втора степен върху мехурите се поставя суха стерилна превръзка.
При цялостно измръзване на тялото пострадалият трябва да се пренесе внимателно в не много затоплено помещение.
Загряването на тялото трябва да става постепенно с топли кърпи или грейки и бутилки с топла вода. След като дойде в съзнание, на пострадалия се дава да пие топъл чай, кафе и малко коняк. Не трябва да се разтрива измръзналият участък от тялото, нито да се масажира кожата, особено при наличие на мехури.

-------------------------------------------------------------------------------------

Първа помощ при слънчев и топлинен удар

Топлинен удар се получава при работа в топли и влажни помещения. При задушно време и висока влажност на въздуха на открито също може да се получи топлинен удар. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда.


Признаците на слънчев и топлинен удар са сходни. Налице са главоболие, зачервяване на лицето, обилно изпотяване, ускорено и затруднено дишане, отпадналост, гадене или повръщане, световъртеж и бучене в ушите. При по-тежки форми настъпват загуба на съзнанието, халюцинации и гърчове. Първата помощ при топлинен или слънчев удар трябва да се окаже бързо, независимо от степента на увреждане. Пострадалият се пренася на хладно, сенчесто и проветриво място. Дрехите му се разхлабват, той се напръсква с вода, на главата му се поставя студен компрес. Мокри кърпи се поставят и на гърдите, корема и гърба и му се дава да пие студена вода. При загуба на съзнание и спиране на дишането и сърдечната дейност се прави изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

Пострадалият се транспортира в лежащо състояние до медицинско заведение.

За предпазване от слънчев и топлинен удар трябва да се избягва продължителна работа на слънце без шапка, да не се започва работа веднага след нахранване и да се поглъщат достатъчно хладни течности.

-------------------------------------------------------------------------------------

Първа помощ при удавяне, задушаване и затрупване със земя


При тези произшествия в белите дробове практически не постъпва въздух. Такова състояние се нарича асфиксия.

Първата долекарска помощ, независимо от причината на задушаването, е насочена към нейното отстраняване, възстановяване на дишането и сърдечната дейност. При оказване на помощ на давещ се е необходимо към удавника да се подходи отзад, да се хване за косата и през мишниците, да се обърне с лице нагоре и да се извади на брега, без да му се дава възможност да се залови за спасителя.

Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането от водата. Ако пострадалият е облечен, то е необходимо той да се освободи от пристягащите го дрехи. След това той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеата, бронхите и стомаха. След това пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При удавяне парализа на дишането настъпва след 4-5 минути, а сърдечната дейност може да се запази до 15 минути. След изваждането от водата пострадалият по възможност трябва да се затопли, като се разтрие с кърпа или сухи дрехи.

При задушаване, предизвикано от външно пристягане на трахеата, е необходимо колкото може по-бързо да се освободи шията, да се сложи пострадалият по-гръб, да се почисти устната кухина и глътката и да се пристъпи към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При затрупване със земя и други предмети и материали се затруднява оттокът на кръвта по вените в горната част на тялото, възниква рязко нарушение на дишането, разкъсват се малките вени по лицето и шията, нарушава се функцията на сърцето, черния дроб и бъбреците, което може да доведе до смърт. След почистване на устната кухина и глътката се провежда изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

След извеждане от терминалното състояние се извършва спиране на кръвотечението и обездвижване на счупванията, ако има такива. След това по възможност пострадалият се загрява чрез разтриване със спирт или сухи дрехи. Наложително е бързо транспортиране в медицинско заведение.

-------------------------------------------------------------------------------------

Първа помощ при ухапване


Ухапвания от домашни животни обикновено причиняват разкъсано-контузни рани. Третирането им е както при обикновени рани. По-особени са ухапванията от змия.


Ухапване от змия.

При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.

Признаците на ухапване са:

силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник,
отпадналост,
главоболие,
чувство на страх, гадене, повръщане,
затруднено дишане,
ускоряване на пулса,
спадане на артериалното налягане.

Първата долекарска помощ се състои в следното:

1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;
2. Раната се изтисква или се разрязва с нож на дълбочина 1-2 см;
3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;
4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;
5. Върху превръзката на раната се поставя лед.

Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечебно третиране, вкл. инжектиране на противозмийски серум.


Вто Дек 05, 2006 2:39 pm
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  


  Display Pagerank
Powered by phpBB © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: web-hosting.bg