Здравейте приятели!Живея с религията Ферари от много малък.Първата ми среща беше с едно 288 GTO(!),което беше спряло пред министерския съвет през далечната 1995 или и шеста година.Тогава бях на 13 години,но знаех моделите наизуст,така че е невъзможно да съм го объркал.Мечтата ми беше да видя автомобилният бог,както аз го наричам,любимият ми автомобил F40.И това се случи тази година,когато ралито Carbon Black мина през България.Бях на правата на Бояна,понеже карам мотор и ги видях,как спряха пред входа на резиденцията.Имаше там някакви ламбота и поршета и дори F430,но те все едно не съществуваха в този момент-пред мен седеше мечтата ми,която цял живот досега съм искал да видя.Направих му и няколко снимки с телефона.Една седмица след това бях в еуфория!Последният ми досег досега бе с едно Скалиети,сиво,в което дори успях да се вмъкна за малко,оставено при един бояджия в Драгалевци,при който и аз имах работа точно тогава.Иначе веднъж успях и да се повозя малко в едно 348TS на един приятел,който идваше да гледаме Формула 1 в ClubF1,който вече не съществува.Надявам се следващата ми близка среща да е вече зад волана на едно такова 348(аз съм скромничък)
,защото магията на черното конче може да се усети еднакво в който и да е модел.Пожелавам го на всеки!
